Приложение II: Духовният опит

Термините „духовен опит“ и „духовно пробуждане“ се използват многократно в тази книга, която ако се прочете внимателно показва, че промените в личността, достатъчно големи, за да доведат до възста­но­вяване от алкохолизма, настъпват у нас под различна форма.

И все пак е вярно, че първото издание остави у мнозина читатели впечатлението, че промените в личността или религиозния опит, трябва да наподобяват внезапно и грандиозно разтърсване. За щастие на всички, това заключение е погрешно.

В първите няколко глави са описани известен брой внезапни револю­цион­ни промени. Въпреки че нямaхме намерение да оставяме такова впечатление, много алкохолици все пак достигнахa до заключението, че за да се възстановят те трябва да се сдобият с непосредствено и преиз­пъл­ващо ги чувство за „осъзнаване на Бог”, което веднага да бъде последвано от огромна промяна в чувствата и възприятията.

В редиците на нашето бързо разрастващо се общество от хиляди алкохолици такива промени, макар и да са чести, в никакъв случай не са задължителни. Повечето от случаите са от тези, които психологът Уилиям Джеймс нарича „образователен тип“, защото те се развиват бавно в про­дъл­жение на определен период от време. Много често приятелите на новодошлия си дават сметка за настъпилите у него промени много по-рано, отколкото самият той го осъзнава. Най-накрая той осъзнава, че в отношението му към живота е настъпила дълбока промяна; че той самият едва ли би могъл сам да достигне до нея. Това, което често настъпва за няколко месеца, едва ли би могло да бъде постигнато в продължение на години чрез самодисциплина. С редки изключения нашите членове откриват, че са се сдобили с един неподозиран вътрешен източник, който сега отъждествяват със собственото си схващане за по-висша от тях Сила.

Повечето от нас смятат, че това осъзнаване на една по-висша от нас Сила е същината на духовния опит. Нашите по-религиозни членове го наричат „осъзнаване на Бог”.

Бихме искали да подчертаем, че всеки алкохолик, който може честно да погледне към своите проблеми в светлината на нашия опит, може да се възстанови, при условие, че не затваря съзнанието си за духовните схващания. Той може да бъде победен единствено от отношение на нетърпимост или войнствено отрицание.

Ние смятаме, че никой не би трябвало да има затруднения с духовната страна на програмата. Желанието, честността и липсата на преду­беждения са жизнено важни за възстановяването на един алкохолик. Те с нищо не могат да бъдат заменени.

 

„Има един принцип, който изгражда преграда срещу всяка информация, който е защита срещу всякакви аргументи и който неизбежно ще държи човека във вечно невежество – този принцип е проявата на пренебрежение към познанието.”

Хърбърт Спенсър