Приложение I: Традициите на АА

За тези, които са встъпили в редиците на Братството, „Анонимни Алкохолици” представляват разликата между трагедията и трезвеността, а много често и разликата между живота и смъртта. Разбира се, АА може да означава също толкова много за безброй много алкохолици, до които посланието все още не е достигнало.

Следователно нито едно общество от жени и мъже не е имало по-голяма потребност от постоянна ефективност и единство. Ние, алкохолиците, виждаме, че трябва да работим и да се държим здраво заедно, в противен случай повечето от нас в крайна сметка ще загинат.

Дванадесетте традиции на „Анонимни Алкохолици” са, според нашето убеждение най-добрите отговори, които опитът ни е дал на тези най-болни въпроси: „Как АА може да работи най-добре?“ и „Как АА може най-добре да се запази и по този начин да оцелее?“

На следващата страница са представени Дванадесетте традиции на АА в т.нар. кратка форма, която се използва най-често днес. Това е съкратена форма на оригиналната „разгърната форма“ на Традициите на АА, публикувани за първи път през 1946 г. Тъй като „разгърнатата“ форма е по-ясна и има историческа стойност, тя също е представена тук.

Дванадесет Традиции
(кратка форма)

  1. Нашето общо благополучие трябва да стои на първо място; личното ни възстановяване зависи от единството на АА.
  1. За нашата обща цел има само един върховен авторитет – този на любя­щия Бог, така както Той се отразява в груповото ни съзнание. На­ш­­и­те ръководители са само облечени в доверие служители. Те не управляват.
  1. Единственото условие, за да стане един алкохолик член на АА, е желанието му да спре да пие.
  1. Всяка група трябва да бъде независима, освен по отношение на дела, които засягат други групи или АА като цяло.
  1. Всяка група има една единствена цел – да предава посланието си на алкохолиците, които все още страдат.
  1. Една група на АА не може да поддържа, финансира или предос­тавя името на АА на каквито и да е родствени общности или странични организации, защото проблемите, свързани с пари, собственост и прес­­тиж, ни отклоняват от основната ни цел.
  1. Всяка група на АА трябва да се издържа сама, като откло­нява каквито и да е външни дарения.
  1. „Анонимни Алкохолици” трябва завинаги да останат непро­фе­сионално общество, но нашите служби могат да наемат специални слу­жители.
  1. АА като общество не трябва никога да се организира; можем обаче да създаваме съвети или комитети, подчинени пряко на тези, на които служат.
  1. Обществото „Анонимни Алкохолици” не се произнася по въпроси, които не са свързани с него; поради това името на АА не бива никога да бъде въвличано в обществени дискусии.
  1. Политиката ни във взаимоотношенията с обществеността е основана на привличането, а не на пропагандата; винаги трябва да поддържаме лична анонимност пред пресата, радиото и киното.
  1. Анонимността е духовната основа на всички наши Традиции, която винаги ни напомня да поставяме принципите пред личностите.

Дванадесет Традиции
(разгърната форма)

Опитът на АА ни е научил, че:

Първо – Всеки член на „Анонимни Алкохолици” е само малка частица от едно огромно цяло. АА трябва да продължава да живее или повечето от нас със сигурност ще загинат. Оттук нашето общо благо стои на първо място. Веднага след това обаче идва личното благополучие.

Второ – В името на нашата обща цел има само един върховен авторитет – този на любящия Бог, така както Той се отразява в груповото ни съзнание.

Трето – За наши членове трябва да бъдат приемани всички, които страдат от алкохолизъм. Поради това не можем да откажем прием на никой, който иска да се възстанови. Нито пък членуването в АА може да се основава на пари или подчинение. Всеки двама или трима алкохолици, които са се събрали, за да водят трезв живот, могат да се нарекат група на АА при условие, че като група нямат други цели.

Четвърто – Що се отнася до собствените и` дела, всяка АА група трябва да се подчинява единствено на собствената си съвест. Когато обаче дейността и` засяга благополучието на съседни групи, то тя трябва да се посъветва с тях. Също така нито една група, регионален комитет или индивид не могат никога да предприемат действия, които биха засегнали АА като цяло, без да се допитат до попечителите на Съвета на Главната служба (General Service Board). По отношение на тези проблеми нашето общо благополучие е изключително важно.

Пето – Всяка група на „Анонимни Алкохолици” трябва да бъде една духовна единица, имаща една-единствена цел – да предава посланието си на алкохолиците, които все още страдат.

Шесто – Проблемите, свързани с пари, собственост и власт могат лесно да ни отклонят от основната ни духовна задача. Следователно смятаме, че всеки по-голям предмет на собственост, който е от полза на АА, трябва да бъде управляван отделно, като по този начин се отделя мате­риал­­ното от духовното. Една група на АА като такава не бива никога да се занимава с бизнес. Помощните по отношение на АА институции като клубове и болници, които са свързани със собственост и управление, трябва да бъдат обособени по такъв начин, че в случай на необходимост групите да могат изцяло да се отделят от тях. Оттук следва, че такива помощни институции не бива да използват името на АА. Тяхното управление трябва да бъде изцяло грижа на тези хора, които ги издържат финансово. За клубовете обикновено се предпочитат управители от средите на АА. Но болниците, както и другите места за възстановяване, трябва да бъдат категорично извън АА и под меди­цинс­ко наблюдение. Една АА група може да сътрудничи с когото и да е, но това сътрудничество не трябва да стига до организа­цион­на или финансова връзка със скрита или явна подкрепа. Една група на АА не може да се обвързва с когото и да е.

Седмо – АА групите трябва да се издържат изцяло от доброволните пожертвувания на собствените си членове. Смятаме, че всяка група би трябвало бързо да постигне този идеал; че всяко публично набиране на средства, използващо името на „Анонимни Алкохолици”, крие мно­го опасности, независимо от това дали се извършва от групи, клу­бо­ве, болници или други странични агенции; че приемането на голе­ми дарения от каквито и да е източници или помощи, които са свързани с някакви задължения, е неразумно. По същия начин с много тревога наблюдаваме тези АА каси, които продължават да натрупват средства над необходимите с цел, неуточнена от АА. Опитът ни често показва, че нищо не е в състояние по-лесно да разруши ду­хов­ното ни наследст­во от безсмислените спорове относно собст­ве­ност, пари и власт.

Осмо – Обществото „Анонимни Алкохолици” трябва да остане завинаги непрофесионално. Под понятието професионализъм разбираме да­ва­нето на съвети на алкохолиците срещу заплащане или възнаграждение. Едновременно с това, ние можем да назначаваме алкохолици там, където те ще извършват такива дейности, за които иначе бихме назна­чили неалкохолици. Такива специални дейности могат да бъдат добре платени. Обичайната ни работа по стъпка Дванадесета на АА обаче не трябва да се извършва срещу заплащане.

Девето – Всяка АА група се нуждае от минимална възможна организа­ция. Най-добро е ротационното ръководство. Малката група може да избере свой секретар, голямата група – свой ротационен комитет, а групите в метрополиите свой – централен или междугрупов комитет, който често използва секретар на пълен работен ден. Попечителите на Съвета на Главната служба (General Service Board) представляват всъщност нашия Комитет на Главната служба на АА (АА General Service Committee). Te са пазители на традициите на „Анонимни Алкохолици” и получават доброволните дарения, чрез които поддържаме Канцеларията на Главната служба на АА (АА General Service Office) в Ню Йорк. Те са упълномощени от групите да от­го­варят за общите връзки с обществеността и те осигуряват цялостната дейност на нашето основно списание – „АА Грейпвайн“ (AA Grapevine). Всички тези представители трябва да се ръководят от духа на служенето, защото истинските ръководители в АА са само облечени в доверие опитни служители на цялото братство. Тяхното положение не им дава власт; те не управляват. Всеобщото уважение е ключът за тяхната полезност.

Десето – Нито една група или отделен член на АА не може по начин, който въвлича АА, да изказва мнения по спорни външни въпроси – особено по такива, които са свързани с политика, алкохолна реформа или религиозни групировки. Групите на „Анонимни Алкохолици” не се противопоставят на когото и да е. По тези проблеми те не трябва да заемат каквито и да е открити позиции.

Единадесето – Връзките ни с широката общественост трябва да се опреде­лят от принципа на личната ни анонимност. Ние смятаме, че АА трябва да избягва гръмките реклами. Имената и снимките ни като членове на АА не бива да се разпостраняват от радиото, телевизията, пресата или киното. Нашите отношения с обществеността трябва да са основават на привличането, а не на пропагандата. Никога не трябва да се хвалим сами. Смятаме, че е по-добре да ни препоръчват нашите приятели.

Дванадесето – Най-накрая, ние от „Анонимни Алкохолици” вярваме, че принципът на анонимността има огромно духовно значение. Той ни напомня, че трябва да поставяме принципите пред личностите; че трябва да упражняваме истинско смирение. Това има за цел да не допуснем да ни разглезят огромните блага, които са ни дарени, и да живеем винаги изпълнени с благодарност към Този, който стои над всички нас.