Глава 9: Семейството след това

Нашите жени направиха някои предложения, които могат да бъдат възприети от съпругата на възстановяващ се алкохолик. Може би са създали впечатлението, че той трябва да бъде гледан като рохко яйце и да бъде поставен на пиедестал. За успешното приспособяване е необходимо точно обратното. Всички членове на семейството трябва да застанат на обща основа от толерантност, взаимно разбиране и обич. Това означава да се откажат и от себелюбието си. Алкохоликът, съпругата му, децата му, роднините на жена му, вероятно всеки от тях има точно определени изисквания за поведението на семейството спрямо него или нея. Всеки иска желанията му да бъдат изпълнявани. Ние смятаме, че колкото повече някой от членовете на семейството иска другите да отстъпват, толкова повече горчивина натрупват те. Това е причината за разногласията и нещастията.

А защо? Не е ли защото всеки иска да свири първа цигулка? Нима всеки не се опитва да управлява семейния живот по собствен вкус? Нима несъзнателно не гледа какво може да получи, вместо да даде на семейния живот?

Спирането на пиенето е само първата стъпка за отдалечаване от неве­роят­но обтегнато, ненормално състояние на нещата. Един лекар ни беше казал: „Дългите години на съвместен живот с алкохолик почти сигурно превръщат всяка съпруга или дете в невротици. Цялото семейство до известна степен боледува.” Нека семействата си дадат сметка, когато тръгват по новия път, че не всичко ще бъде гладко. Всеки на свой ред може да се умори и изостане. Ще има примамливи кратки пътечки и обходни пътища, по които може да се залута и да се загуби.

Нека ви разкажем за някои от препятствията, на които семейството ще се натъкне; нека ви покажем как те могат да бъдат избегнати, дори да бъдат използвани за доброто на другите. Близките на алкохолика жадуват да се завърнат щастието и сигурността. Те си спомнят дните, когато таткото е бил романтичен, внимателен и преуспяващ. Днешният живот се сравнява с този от предишните години и когато не е на същото равнище, семейството ще бъде нещастно.

Доверието на домашните към татко нараства. Струва им се, че добрите стари дни скоро ще се върнат. Понякога искат татко да ги върне веднага! Те вярват, че Бог почти им дължи това възнаграждение за дългите очаквания. Но главата на семейството дълги години е подкопавал основите на бизнеса, любовта, приятелството, здравето си – тези неща сега са разрушени или увредени. Разчистването на отломките ще отнеме много време. Въпреки че старите сгради ще бъдат подменени с по-хубави, новите структури ще бъдат изградени след много години.

Понякога бащата знае, че е виновен. Може да минат много години на упорит труд, преди да може да се оправи финансово, но не бива да бъде упрекван за това. Може би никога вече няма да има много пари. Въпреки това, ако семейството му е разумно, то ще му се възхищава по-скоро за това, което се опитва да бъде, вместо за това, което се опитва да спечели.

Понякога семейството ще бъде преследвано от призраците на миналото, защото кариерата на почти всеки алкохолик е белязана от различни прик­лю­чения – смешни, унизителни, срамни или трагични. Първият импулс ще бъде да се скрият тези скелети в някой тъмен килер и да се залости вратата. Може би семейството ще бъде завладяно от мисълта, че бъдещото щастие може да се изгради, само ако се забрави миналото. Ние смятаме, че тази гледна точка е егоцентрична и е в пълно противоречие с новия начин на живот.

Хенри Форд веднъж изказа мъдрата мисъл, че опитът е най-ценното нещо в живота. Това е вярно, само ако човек иска правилно да използва миналото. Ние израстваме чрез желанието си да се изправим лице в лице с грешките си и, поправяйки ги, да ги превърнем в предимства. Миналото на алкохолика по този начин се превръща в основното предимство на семейството и то често е почти единственото.

Това болезнено минало може да бъде от изключителна полза за други семейства, които все още се борят с проблема си. Ние смятаме, че всяко семейство, което е било освободено, дължи нещо на тези, които все още не са. Когато случаят го изисква, всеки негов член би следвало с готовност да извади от килера минали грешки, колкото и печални да са те. Да показваме на други страдащи как ни бе оказана помощ, е точно онова нещо, което сега придава смисъл на живота ни. Придържайте се към мисълта, че в Божиите ръце мрачното ви минало е най-голямото богатство, което притежавате – ключът към живота и щастието на други хора. С него можете да предотвратите тяхната смърт и нещастие.

Възможно е да изровите някои лоши постъпки от миналото и те да се превърнат в напаст, в истинска чума. Например, ние познаваме случаи, при които алкохоликът или съпругата му са имали любовни приключения. В първия изблик на духовния опит те са си простили взаимно и отново са се сближили. Чудото на сдобряването е било под ръка. По-късно, при едно или друго предизвикателство, нараненият изравя старата история и гневно разпръсква наоколо пепелта и`. Някои от нас са преживели тези мъки на израстването, а те болят много. Съпруги и съпрузи понякога са били принудени да се разделят за известно време, докато успеят да спечелят нова победа над наранената си гордост. В повечето случаи, макар и не винаги, алкохоликът изживява това изпитание без отново да се пропие. Затова ние смятаме, че ако не служат за добра и полезна цел, миналите преживявания не трябва да се обсъждат.

Ние, семействата на анонимни алкохолици, пазим малко скелети в гардероба. Всеки знае за затрудненията на другите алкохолици. Това е условие, което в нормалния живот би довело до неописуеми мъки; би могло да има скандални сплетни, подигравки за сметка на другите и стре­меж за използване на лична информация. Сред нас това рядко се случва. Ние говорим много един за друг, но почти неизменно укротяваме тези обсъждания чрез духа на обич и търпимост.

Друг принцип, който съвестно спазваме, е да не разказваме за интимните преживявания на друг човек, ако не сме сигурни, че той би приел това. Намираме, че е по-добре, доколкото е възможно, да се придържаме към собствените си преживявания. Един човек може да се самокритикува или да се присмива на себе си и това ще повлияе благоприятно на другите, но критиката или подигравката, идващи от друг човек, често имат противо­положен ефект. Близките на един алкохолик трябва да бъдат внимателни с тези неща, защото се знае, че една небрежна, невнимателна забележка може да събуди дори самия дявол. Ние, алкохолиците, сме чувствителни хора. На някои от нас им трябва много време, за да надживеят това сериозно затруднение.

Много алкохолици са ентусиасти. Те стигат до крайности. В началото на възстановяването всеки човек по правило поема една от две възможни посоки. Той може или да се нахвърли да работи с неистовия стремеж да се изправи на краката си, или да бъде дотолкова увлечен от новия си живот, че да не говори и да не мисли за нищо друго. И в двата случая ще възникнат определени семейни проблеми. Имаме голям опит с такива.

Ние смятаме, че е опасно да се хвърля с главата напред към решаването на финансовите си проблеми. В началото домашните му с удоволствие ще забележат, че има изгледи за това паричните им проблеми да бъдат преодолени, по-късно обаче, когато се почувстват пренебрегнати, това може неприятно да ги засегне. Таткото може би ще бъде уморен вечерта и разсеян през деня. Той може би няма да проявява интерес към децата и ще се дразни, когато го упрекват за простъпките му. Ако не е раздраз­ни­телен, той може да изглежда скучен и досаден, а не весел и любвеобилен, какъвто семейството му би искало да бъде. Майката може би ще се оплаква, че не и` обръща достатъчно внимание. Всички са разочаровани и често му го показват. Когато се започне с такива оплаквания, появява се преграда. Той влага всичките си сили, за да навакса пропуснатото вре­ме. Стреми се да възстанови богатството и репутацията си и смята, че се справя добре.

Понякога майката и децата не мислят така. След като са били пре­небрегвани и малтретирани в миналото, сега мислят, че таткото им дължи нещо повече от това, което получават. Искат той да се суети около тях. Очакват да им върне доброто старо време отпреди да започне да пие тол­ко­ва много и да се разкае за страданията им. Таткото обаче не дава толкова много от себе си. Натрупва се обида. Той става още по-необ­щи­телен. Понякога избухва за дреболии. Семейството е озадачено. Всички го критикуват, като му посочват колко много изостава от духовната си прог­рама.

Тези неща могат да бъдат избегнати. Както бащата, така и семейството, грешат, макар и за двете страни да има известно оправдание. Споровете са безполезни и водят само до задънена улица. Близките трябва да си дават сметка, че макар състоянието на техния баща и съпруг да се е подобрило много, той все още се възстановява. Те следва да са благодарни, че е трезв и е в състояние отново да живее на този свят. Нека хвалят напре­дъка му. Нека си спомнят, че пиенето му е причинило различни вре­ди, за отстраняването на които е необходимо много време. Ако те проя­вяват разбиране, няма да приемат толкова трагично периодите на раздраз­ни­телност, депресия или апатия, които ще изчезнат, когато има толерант­ност, обич и духовно разбирателство.

Главата на семейството трябва да помни, че е основният виновник за случилото се в дома му. До края на живота си едва ли ще успее да пок­рие загубите. Той обаче трябва да разбере, че е опасно да се концентрира прекалено много върху финансовото преуспяване. Въпреки че много от нас са на път да се възстановят финансово, ние открихме, че не можем да поставяме парите на първо място. За нас материалното добруване винаги идваше след и никога преди духовния напредък.

Тъй като домът е пострадал повече от всичко друго, добре е човек да полага много усилия за него. Вероятно няма да стигне далече в която и да е посока, ако не прояви алтруизъм и обич под собствения си покрив. Знаем, че има трудни съпруги и семейства, но човекът, който се възстано­вява от алкохолизъм, трябва да си напомня, че е допринесъл с много да ги направи такива.

Когато всеки член на едно семейство, в което са се натрупали много обиди, започне да вижда недостатъците си и да ги признава пред остана­лите, той полага основите за ефективно обсъждане. Тези семейни раз­говори ще бъдат конструктивни, когато се провеждат без разгорещени спорове, самосъжаление, самооправдаване или гневно критикуване. Малко по малко майката и децата ще видят, че искат прекалено много, а таткото ще види, че дава прекалено малко. Ръководният принцип ще бъде да се дава, вместо да се иска.

Нека предположим от друга страна, че бащата в началото е преминал през едно разтърсващо духовно изживяване. Всъщност за една нощ се е превърнал в различен човек. Превърнал се е в религиозен ентусиаст. Невъзможно му е да се съсредоточи върху нищо друго. Щом веднъж трезвостта му се приеме за нещо обичайно, семейството може да започне да гледа на този необичаен нов татко с опасения, а по-късно и с раздраз­нение. Сутрин, обед и вечер се говори за духовни неща. Той може да изисква от семейството си бързо да открие Бог или пък да прояви смайва­що безразличие към всички под предлог, че стои над светските дела. Може да каже на мама, която цял живот е била вярваща, че нищо не разбира и че трябва да възприеме неговата форма на духовност, докато все още е време.

Когато бащата приема този начин на поведение, семейството може да реагира зле. Те могат да ревнуват от един Бог, който е обсебил чувствата на техния баща и съпруг. Макар и да са благодарни, че той вече не пие, на тях може би не им харесва мисълта, че Бог е направил чудо там, където те не са успели. Те често забравят, че техният баща и съпруг е бил извън човешките възможности за помощ. Те могат да не си дават сметка защо тяхната обич и преданост не са му помогнали. Казват, че всъщност той не е чак толкова духовно извисен. Ако има намерение да поправи грешките от миналото, защо се грижи за всички на света, но не и за семейството си? Какви са тези приказки, че Бог ще се погрижи за тях? Те подозират, че таткото е леко мръднал!

Той не е чак толкова неуравновесен, колкото на тях може да им се струва. Мнозина от нас са изпитвали въодушевлението на таткото. Ние се отдавахме на духовна интоксикация. Като измършавели златотърсачи, коланът затегнат зад последната дупка, лопатата ни удари на злато. Радостта от освобождението от дългогодишните разочарования нямаше граници. Бащата усеща, че е попаднал на нещо по-скъпоценно от златото. За известно време може би ще се опита да запази новото съкровище само за себе си. Може би няма да си даде сметка веднага, че едва се е докоснал до един безграничен залеж, който ще изплаща дивиденти, само ако той го разработва до края на живота си и упорито раздава целия добив.

Ако семейството му окаже съдействие, таткото скоро ще види, че стойност­ната му система е деформирана. Ще се убеди, че се е отклонил от духовното израстване, че за обикновен човек като него един духовен живот, който не включва семейните му задължения, вероятно не е чак толкова идеален. Ако семейството разбере, че настоящото поведение на таткото е само една фаза от развитието му, всичко ще върви добре. Сред едно проявяващо разбиране и съчувствие семейство тези приумици на татковото духовно детство бързо ще изчезнат.

Ако семейството го осъжда и критикува, може да се случи обратното. Таткото може би ще мисли, че в продължение на години пиянството винаги го е поставяло в положението на виновен, но сега се е превърнал във висше същество и Бог е на негова страна. Ако семейството упорства с критиките, тази заблуда може да го обсеби още повече. Вместо да се отнася към семейството си както подобава, той може все повече да се затваря в себе си и да си мисли, че има духовно оправдание за това.

Въпреки че семейството не одобрява изцяло духовната активност на бащата, то следва да го остави да постъпва както той прецени за добре. Дори и да проявява известно пренебрежение и безотговорност спрямо семейството си, добре е да бъде оставен да помага на други алкохолици колкото иска. През тези първи дни на възстановяването това ще му помогне повече от всичко друго, за да запази трезвостта си. Макар и някои от проявите му да са тревожни и неприятни, ние смятаме, че той ще стои на по-сигурна почва от човека, който поставя бизнеса или професионалните успехи над духовното развитие. По-малко вероятно е да пропие отново, а всичко друго е за предпочитане пред пиенето.

Тези от нас, които бяха изгубили много време в света на духовната измама, по-късно разбраха, че това е детинщина. Този измислен свят бе изместен от едно велико чувство на целеустременост, съпроводено от все по-нарастващо осъзнаване на силата на Бог, проявяваща се в живота ни. Ние повярвахме, че Той иска да държим главите си високо в облаците при Него, но краката ни твърдо да стъпват на земята. Там са нашите спътници и там трябва да вършим работата си. За нас това са истините. За нас няма нищо несъвместимо между могъщия духовен опит и един полезен, здравомислещ и щастлив живот.

И още едно предложение: каквито и да са духовните убеждения на едно семейството, по-добре е то да разучи принципите, които алкохоликът се опитва да прилага в живота си. Близките на алкохолика сигурно ще одобрят тези прости принципи, дори когато главата на семейството не успява да ги спазва. Няма нищо по-полезно за човека, който се опира на духовността, от една съпруга, която възприема същата духовна програма, като на практика я прилага по-добре.

В семейството ще има и други дълбоки промени. В продължение на дълги години алкохолът е правел бащата негоден за нищо, така че майката се е превърнала в глава на семейството. Тя храбро се е справяла с тези задължения. По силата на обстоятелствата е била принудена да се отнася към бащата като към болно или своенравно дете. Дори когато той е искал, той не е успявал да се наложи, защото алкохолът постоянно го е поставял в положението на виновен. Майката е планирала всичко и е определяла насоките. Когато е бил трезвен, бащата обикновено се е подчинявал. Поради това не по вина на майката в тази къща кокошката е започнала да кукурига. Когато внезапно бащата се възвръща към живота, той често започва да се налага. Това води до неприятности, освен ако домашните не се пазят от подобни уклони у всеки един от тях и не успеят приятелски да се споразумеят.

Пиенето изолира повечето семейства от околния свят. Може би в продължение на години бащата е изоставил всяка нормална дейност – клубове, обществени ангажименти, спортуване. Когато интересът му към тези неща отново се събуди, може да се появи чувство на ревност. Семейството може да мисли, че таткото им е толкова много задължен, че не трябва да дава нищо на другите. Вместо да се заемат самите те с нови дейности, майката и децата изискват той да стои вкъщи и да запълва пропуснатото.

Още в самото начало двойката трябва откровено да си даде сметка, че всеки трябва да отстъпва тук и там, за да може семейството да играе активна роля в този нов живот. Съпругът по необходимост ще прекарва много време с други алкохолици, но тази активност трябва да бъде уравновесявана. Могат да се изградят нови запознанства с хора, които не знаят нищо за алкохолизма и на които да се отделя специално внимание. Обществените задължения също могат да отнемат време. Дори семейст­вото да няма религиозни ангажименти, то може да пожелае да влезе в контакт или да се присъедини към някоя религиозна общност.

За алкохолиците, които са се присмивали на религиозните хора, тези контакти могат да бъдат полезни. След придобиването на духовен опит, алкохоликът ще открие, че между тях и него има много общи неща, дори и в много отношения да са различни. Ако не спори на религиозни теми, той ще спечели нови приятели и сигурно ще открие нови начини да бъде полезен и да прекарва приятно. Той и семейството му могат да бъдат светъл лъч в такива общности. Той може да вдъхне нова надежда и нова смелост на много свещеници или равини, които отдават себе си, за да служат на другите в нашия неспокоен свят. Горепосоченото е само едно по­лез­но предложение. По наше мнение в него няма нищо задължително. Като хора, които не принадлежат към определена религия, ние не можем да вземаме решения вместо другите. Всеки човек трябва да се допита до собствената си съвест.

Ние ви говорим за сериозни, понякога трагични неща. Сблъскваме се с най-лошите страни на алкохола. Въпреки това ние не сме мрачни хора. Ако новодошлите не могат да видят радостта или веселието в нашия живот, те не биха го възприели. Ние настояваме да се радваме на живота. Опитваме се да не се впускаме в цинизъм относно състоянието на нациите, нито пък се опитваме да носим на плещите си световните проблеми. Когато виждаме даден човек да затъва в блатото на алкохолизма, ние му оказваме първа помощ и поставяме на негово разположение онова, което прите­жаваме. В името на неговото добро ние преразказваме и почти изживяваме отново ужасите на миналото си. Но тези от нас, които са се опитвали да пое­мат върху себе си всичките тегла и проблеми на околните откриват, че те бързо ни побеждават.

Затова смятаме, че доброто настроение и смехът са ни необходими, за да можем да бъдем полезни. Страничните хора понякога изпадат в ужас, когато избухваме в смях при някое привидно трагично приключение от миналото. Но защо да не се смеем? Ние се възстановихме и ни бе дадена силата да помагаме на другите.

Всеки знае, че хората в лошо здравословно състояние и тези, които не се увличат от игри, не се смеят много. Затова нека всяко семейство да се занимава с игри заедно или отделно, доколкото му позволяват възможнос­ти­те. Сигурни сме, че Бог желае да бъдем щастливи, радостни и свободни. Ние не вярваме, че животът се състои единствено от сълзи, макар че преди за много от нас той беше точно такъв. Ясно ни е обаче, че сами си причинявахме нещастията, а не Бог. Затова избягвайте преднамерено да си причинявате мъка, но ако ви сполетят нещастия, използвайте ги бодро като възможност да покажете Неговото всемогъщество.

А сега за здравето. Тялото, разсипано от алкохола, рядко се възстановя­ва за една нощ, както не изчезват за миг и деформираното мислене и депресията. Убедени сме, че духовният начин на живот е едно мощно лекарство. Ние, които се възстановихме от алкохолизма, сме истински чудеса на умствено здраве. Виждали сме и забележителни промени в телата си. Почти никой от нас вече не носи белезите на разрухата.

Това разбира се не означава, че пренебрегваме човешките средства за опазване на здравето. Бог е дарил на света изобилие от добри лекари, психолози и различни терапевти. Не се колебайте да изложите проблемите, свързани със здравето ви, пред такива хора. Повечето от тях правят всичко, което е по силите им, за да се радват хората на добро физическо и психи­ческо здраве. Не забравяйте, че макар Бог да е сътворил чудеса за нас, никога не трябва да подценяваме един добър лекар или психиатър. Тяхната помощ често е незаменима при лечението на новодошлите и при по-късното проследяване на случаите.

Един от многото лекари, които имаха възможност да прочетат ръкописа на тази книга ни каза, че сладкишите често пъти помагат, но за това разбира се предварително трябва да се консултираме с лекар. Той беше на мнение, че всички алкохолици постоянно трябва да имат под ръка шоколад като източник на енергия в моменти на умора. Той добави, че понякога през нощта се появява желание за пиене, което може да се успокои с бонбони. Много от нас са забелязали стремежа към сладкиши и намират, че те имат положителен ефект.

Една дума за сексуалните връзки. За някои мъже алкохолът е толкова силен възбудител, че те са злоупотребявали. Двойките понякога смаяно откриват, че след като мъжът спре да пие, може да се окаже импотентен. Ако не се разбере причината, могат да настъпят емоционални усложнения. Някои от нас изживяха такива моменти, но само след няколко месеца интимните ни отношения бяха по-добри от всякога. Не се колебайте да се посъветвате с лекар или психолог, ако това състояние продължава. Ние знаем само за редки случаи, когато това затруднение е продължавало дълго.

За алкохолика може да се окаже трудно да си възстанови приятелските отношения с децата. По време на пиенето му младите им умове са били лесно раними. Без да го казват, децата може би истински го мразят за това, което е причинил на тях и на майка им. Децата понякога проявяват драматична жестокост и цинизъм. Не са склонни да прощават и да забра­вят. Това може да продължи с месеци, дълго след като майка им е приела новия начин на живот и мислене на татко.

След време те ще се убедят, че той е нов човек и по собствен начин ще му го покажат. Когато това се случи, могат да бъдат поканени да се при­съединят към утринната медитация и тогава могат да вземат участие в ежедневните обсъждания без злопаметност или пристрастие. От този момент нататък нещата бързо напредват. След подобно сближаване често идват чудесни резултати.

Независимо от това дали семейството му приема духовния начин на живот или не, алкохоликът трябва да го стори, ако иска да се възстанови. Другите трябва без сянка на съмнение да се убедят в новата му духовност. Повечето семейства, които са живели с алкохолик, могат да повярват в намеренията му, едва когато видят, че полага сериозни усилия.

Ето един пример: един от нашите приятели пуши много и пие много кафе. Без съмнение той злоупотребяваше. Поради това и с намерението да му помогне, съпругата му започна да го упреква. Той прие, че прекалява с тези неща, но откровено си призна, че не е готов да спре. Жена му е от хората, които са убедени, че в тези удоволствия има нещо греховно, затова постоянно му опяваше и нейната нетолерантност в крайна сметка го разгне­ви. Той се напи.

Разбира се, нашият приятел допусна грешка, голяма грешка. С болка трябваше да го признае и да запълни духовните си пропуски. Въпреки че сега е много активен член на „Анонимни Aлкохолици”, той все още пуши и пие кафе, но нито съпругата му, нито някой друг го осъждат за това. Тя разбира, че не е била права да превръща в трагедия такива неща, когато по-сериозните му проблеми бързо се отстраняваха.

Имаме три лозунга, които тук биха били на място. Привеждаме ги по-долу:

Първите неща на първо място

 

Живей и остави другите да живеят

 

Спокойствието помага