Глава 8: Към съпругите

Написана през 1939 г., когато в АА имаше малко жени, тази глава предполага, че алкохоликът в дома вероятно е съпругът. Независимо от това, много от дадените тук предложения могат да бъдат от полза за човека, който живее с алкохоличка – независимо от това, дали продължава да пие или се възстановява в АА

С малки изключения в нашата книга дотук се говори за мъже. Но това, за което говорихме, се отнася също така и за жените. Дейностите ни в пол­за на жените, които пият се увеличават. Всичко сочи, че жените си въз­връщат здравето също толкова лесно колкото и мъжете, ако следват нашите предложения.

Има обаче и други хора, които са свързани с всеки човек, който пие –съпругата, която трепери от страх пред следващия запой; майката и бащата, които гледат как синът им се топи.

Сред нас има съпруги, близки и приятели, чиито проблеми са намерили разрешение, както и такива, които не са стигнали още до щастлива развръзка. Ние искаме съпругите на Анонимни алкохолици да се обърнат към съпругите на мъжете, които пият прекалено много. Това, което те казват, се отнася до почти всички свързани с кръвни или емоционални връзки с алкохолик.

Като съпруги на анонимни алкохолици ние бихме искали да почувствате, че сме в състояние да ви разберем, така както малко други биха разбрали. Искаме да анализираме грешките, които бяхме допуснали. Искаме да ви оставим с чувството, че няма толкова трудни положения или толкова големи нещастия, които да не могат да бъдат превъзмогнати.

Няма никакво съмнение – ние преминахме по труден път. Имахме дълги срещи с наранената гордост, разочарованието, самосъжалението, неразби­ра­не­то и страха. Те не са приятни спътници. Изпитвахме сълзливо съчувст­вие, изпитвахме горчива ярост. Някои от нас се лашкаха от една крайност до друга с вечната надежда, че някой ден мъжете, които обичахме отново ще дойдат на себе си.

Нашата вярност и желанието съпрузите ни да бъдат с вдигната глава като другите мъже ни водеха до различни затруднения. Ние бяхме всеотдайни и самопожертвувателни. Казвахме безброй лъжи, за да пред­па­зим гордостта си и репутацията на съпрузите си. Молехме се, умолявах­ме, бяхме търпеливи. Яростно се нахвърляхме. Бягахме от къщи. Изпа­дах­ме в истерия. Бяхме ужасени. Търсехме съчувствие. За отмъщение под­­дър­жах­ме връзки с дру­ги мъже.

Много вечери домовете ни се превръщаха в бойно поле. На сутринта се целувахме и се сдобрявахме. Приятелите често ни съветваха да изоста­вим съпрузите си и ние ги изоставяхме завинаги, но скоро след това се връ­щах­ме с надежда, винаги с надежда. Мъжете ни полагаха тържествени клетви, че завинаги се отказват от пиенето. Ние им вярвахме, когато никой друг не можеше или не искаше. След няколко дни, месеци или седмици всичко започваше отново.

Рядко посрещахме приятелите си в къщи, защото никога не знаехме кога или в какво състояние ще се появи домакинът. Поддържахме малко контакти. Започнахме да живеем почти в пълна самота. Когато ни канеха, съпрузите ни поглъщаха толкова много напитки, че проваляха срещите. Ако ли пък не пиeха нищо самосъжалението им убиваше всяка радост.

Никога нямахме финансова сигурност. Или ги заплашваше уволнение или не работеха. Дори и бронирана кола не би могла да донесе плика със заплатата в къщи. Банковата сметка се топеше като сняг през юни.

Понякога имаше други жени. Това разкритие беше сър­це­раздирателно; колко жестоко бе да ни казват, че другите разбират съпрузите ни по-добре от нас!

Независимо от върволицата от кредитори, шерифи, разгневени шофьори на такси, полицаи, скитници, приятелчета и дори дами, които понякога водеха в къщи – съпрузите ни мислеха, че сме негостоприемни. „Досадни­ца, заядливка, студен душ” – така ни наричаха. На следващата сутрин отново идваха на себе си, ние им прощавахме и се опитвахме да забравим.

Опитвахме се да съхраним обичта на децата си към баща им. На малките казвахме, че татко е болен и това бе много по-близо до истината отколкото сами си давахме сметка. Те удряха децата, избиваха рамките на вратите, раз­трошаваха ценния порцелан, изтръгваха клавишите на пианото. В разгара на такива безобразия се втурваха навън, заплашвайки, че отиват завинаги при другата жена. В отчаянието си дори сами се напивахме – с напиване да спрем всички запивания. Резултатът беше неочакван – това изглежда се харесваше на мъжете ни.

Вероятно в такъв момент се развеждахме и водехме децата си в къщи при своите родите­ли. След това родителите на съпрузите ни ни критикува­ха, че сме ги изоставили. Обикновено не си отивахме, продължавахме все така. Най-накрая си намирахме работа, защото ни очакваше недоимък.

Когато запоите зачестяваха ние започвахме да търсим лекарска помощ. Обез­покои­тел­ни­те физически и умствени симптоми, задълбочаващите се угризения на съвестта, депресията и чувството за малоценност, които връхлитаха върху любимите ни хора – всичко това ни ужасяваше и разстройваше. Като животни хванати в капан, ние търпеливо и изтощително се катерехме, но падахме изнурени след всеки напразен опит да се ос­во­бо­дим. Повечето от нас достигнаха до крайния стадий, свързан със сана­то­риуми, психиатрии, болници и затвори. Понякога бяхме в разгара на делириум и лудост. Смъртта често бе наблизо.

При такива условия ние естествено допускахме грешки. Някои от тях произтичаха от непознаването на алкохолизма. Понякога смътно усещахме, че имаме работа с болни хора. Ако напълно разбирахме естеството на за­боляването алкохолизъм, вероятно поведението ни щеше да бъде различ­но.

Как можеха мъже, които обичат съпругите и децата си да постъпват толкова егоистично, толкова коравосърдечно, толкова жестоко? Тези хора не могат да обичат, мислехме ние. И точно когато се убеждавахме в тяхното коравосърдечие те ни изненадваха с новите си „твърди” решения и прояви на внимание. За известно време отново възвръщаха предишния си привле­кателен облик, но скоро отново разбиваха обичта на парченца. Когато ги питахме защо отново започват да пият, те ни отговаряха с някакво глупаво извинение или изоб­що не ни отговаряха. Това беше толкова объркващо, толкова сърцераздирателно. Нима толкова погрешно бяхме преценили мъжете, за които се бяхме омъжили? Когато пиеха те ни бяха чужди. По­някога бяха толкова недостъпни, че ни се струваше, че около тях е из­диг­ната дебела стена.

Но дори и да не обичаха семействата си как можеха да бъдат толкова слепи спрямо самите себе си? Какво бе станало със способността им да раз­съждават, със здравомислието и волята им? Защо не можеха да видят, че пиенето ги разрушава? Защо се съгласяваха, когато тези опасности им бяха посочвани, а веднага след това отново се напиваха?

Това са някои от въпросите, които бушуват в ума на всяка жена, която има съпруг алкохолик. Надяваме се, че тази книга е отговорила на някои от тях. Може би вашият съпруг живее в странния свят на алкохолизма, където всичко е изкривено и преувеличено. Можете да видите, че с по-добрата си половина той наистина ви обича. Разбира се, понякога има и несъвместимост, но в почти всички случаи алкохоликът само привидно не обича и е невнимателен; обикновено той казва и прави такива ужасни неща, защото е деформиран и болен. Днес повечето от мъжете ни са по-добри съпрузи и бащи от всякога.

Опитвайте да не осъждате съпруга си алкохолик, независимо от това какво казва или прави. Той е просто още един много болен и неразумен човек. Отнасяйте се към него, когато можете както към болен от пневмония. Когато ви разгневи, си напомняйте, че е тежко болен.

Има едно важно изключение от горепосоченото. Даваме си сметка, че някои мъже са толкова злонамерени, че никакво търпение няма да повлияе. Един алкохолик с подобна нагласа ще използва тази глава като тояга над главата ви. Не му позволявайте да прави това. Ако сте сигурна, че характерът му е такъв може би ще помислите, че е по-добре да го напус­не­те. Редно ли е да го оставите да разруши живот ви и този на децата ви? Особено, когато има възможност да спре да пие и да злоупотребява с окол­ните, ако наистина иска да заплати високата цена.

Проблемът, с който се сблъсквате обикновено влиза в рамките на една от следните четири категории:

Първа: Вашият съпруг може би е само тежък пияч. Може би пие постоянно или само в определени случаи. Може би дава прекалено много пари за алкохол. Алкохолът може да го уврежда умствено и физически, но той не си дава сметка за това. Понякога кара вас и приятелите си да се срамувате заради него. Сигурен е, че може да се справи с алкохола, че той не му вреди, че пиенето е необходимо за бизнеса му. Вероятно ще се обиди, ако го наречете алкохолик. Светът е пълен с хора като него. Някои ще намалят пиенето или въобще ще го спрат, но други няма да го направят. От онези, които продължават голяма част след известно време ще се превър­нат в истински алкохолици.

Втора: Вашият съпруг не може да контролира пиенето си, защото не е в състояние да се въздържа, дори когато го желае. Когато пие, често става неконтролируем. Признава, че това е вярно, но е сигурен, че ще се справи. Започнал е да опитва със или без ваша помощ различни начини да пие с мярка или да не пие изобщо. Вероятно започва да губи приятелите си. Вероятно бизнесът му страда. Понякога се тревожи и започва да си дава сметка, че не може да пие като другите хора. Понякога пие сутрин и през деня, за да успокои напрежението. След сериозно запиване има угризения на съвестта и ви казва, че иска да спре. Когато обаче излезе от запоя, той започва да мисли как би могъл да пие с мярка следващия път. Ние смятаме, че такъв човек е в опасност. Това са белезите на истинския алкохолик. Може би все още се справя добре с работата си. Все още не е съсипал всичко. Както казваме между нас: „Той иска да пожелае да спре.”

Трета: Този съпруг е отишъл много по-далеч от съпруг номер две. Въпреки, че по-рано е бил като съпруг номер две, сега състоянието му се е влошило. Приятелите му са се изпокрили, домът му е пред разруха и той не може да се задържи на работа. Може би вече сте викали лекар и страшната обиколка по изтрезвителните и болниците е започнала. Той признава, че не може да пие като другите, но не разбира защо. Вкопчва се в мисълта, че все още може да намери начина за това. Може би вече е достигнал до момента, когато отчаяно иска да спре без да може да го сто­ри. Неговият случай повдига допълнителни въпроси, на които ще се опитаме да отговорим. Вие наистина можете да храните надежда в такива случаи.

Четвърта: Може би имате съпруг, който напълно ви е отчаял. Той е бил въдворяван от едно заведение в друго. Той буйства или изглежда напълно полудял, когато е пиян. Понякога пие още при излизане от болни­цата. Може би е изпадал в делириум тременс. Може би лекарите клатят гла­ва и ви съветват да го въдворите в болнично заведение. Може би вече сте била принудена да го направите. Тази картина може да не е толкова мрачна колкото изглежда. Много от нашите съпрузи бяха стигнали дотам. И все пак те се възстановиха.

Нека сега се върнем към съпруг номер едно. Колкото и да е странно често труд­но можете да се справите с него. Той се наслаждава на пиенето. То раздвижва въображението му. Когато пие чувства приятелите си по-близки. Може би самата вие се наслаждавате на чашката с него, когато не прекалява. Прекарали сте щастливи вечери в разговори на чашка пред камината. Може би и двамата харесвате компаниите, които биха били скучни без пиене. Самите ние сме се наслаждавали на подобни вечери; прекарвахме приятно. Познаваме добре алкохола като средство за общува­не. Някои, макар и не всички от нас смятат, че той има своите преимущест­ва, когато се използва разумно.

Първият принцип за постигане на успех е никога да не се гневите –дори когато съпругът ви стане непоносим и ви се налага временно да го напуснете, следва да си отидете, ако можете без лоши чувства. Търпението и доброто настроение са крайно необходими.

Следващата ни мисъл е, че никога не следва да му казвате какво трябва да прави по отношение на пиенето си. Ако си втълпи, че сте досадна или убивате всяка радост, шансовете ви да постигнете нещо ще бъдат нулеви. Той ще използва това като извинение, за да пие повече. Ще ви каже, че не го разбирате. Това може да ви доведе до прекарване на самотни вечери. Той може да потърси друг човек, за да го утеши – и не винаги друг мъж.

Пиенето на съпруга ви в никакъв случай не бива да разваля отношенията ви с децата или приятелите ви. Те имат нужда от вашата близост и помощ. Възможно е животът ви да е пълноценен и полезен, дори ако съпругът ви продължава да пие. Познаваме жени, които не се страхуват и дори са щастливи при такива условия. Не се стремете да промените съпруга си. Може би няма да успеете колкото и да се стараете.

Знаем, че понякога е трудно се спазват тези препоръки, но ще си спестите много разочарования, ако успеете да ги съблюдавате. Възможно е съпругът ви да започне да цени разумното ви поведение и търпение. Това може да положи основите за един приятелски разговор върху проблема му с алкохола. Опитайте се да го поощрите сам да повдигне въпроса. По време на такъв разговор в никакъв случай не го критикувайте. Опитайте вместо това да се поставите на неговото място. Нека се убеди, че искате по скоро да му помогнете, а не да го упреквате.

Когато повдигне въпроса, бихте могли да му предложите да прочете тази книга или поне главата за алкохолизма. Кажете му, че се тревожите, въпреки че това вероятно е излишно. Мислите, че той следва да опознае по-добре проблема, така както всеки трябва ясно да разбира рисковете които поема, ако пие прекалено много. Покажете му, че вярвате във възможностите му да спре или да ограничи пиенето си. Кажете, че не искате да бъдете досадница; че само искате да се грижи за здравето си. По този начин бихте могли да събудите интереса му към проблемите на алкохолизма.

Вероятно има алкохолици между познатите му. Бихте могли да му предложите вие двамата да се заемете с тях. Пиячите обичат да помагат на други пиещи. Вашият съпруг може да пожелае да поговори с тях.

Ако този подход не привлече вниманието на съпруга ви, може би е най-добре да изоставите темата, но след един приятелски разговор съпругът ви вероятно сам ще поднови разговора. Може да се наложи търпеливо да изчакате, но си струва да проявите търпение. Между­вре­мен­но бихте могли да опитате да помогнете на съпругата на друг сериозен пияч. Ако действате съгласно тези принципи, съпругът ви може би ще спре или ще намали пиенето си.

Сега нека предположим, че съпругът ви отговаря на описанието на номер две. Трябва да се прилагат същите принципи, които се отнасят до съпруг номер едно. След поредния запой обаче го попитайте дали наистина иска да се откаже. Не искайте да направи това заради вас или някой друг. Просто би ли искал да го направи?

Има голяма вероятност да го направи. Покажете му вашия екземпляр от тази книга и му кажете какво сте научили за алкохолизма. Дайте му да разбере, че авторите на тази книга проявяват разбиране, тъй като самите те са алкохолици. Разкажете му някои от интересните истории, които сте прочели. Ако смятате, че духовната програма може да го затрудни, помолете го да погледне главата за алкохолизма. Тогава може би ще прояви достатъчно интерес, за да продължи.

Ако прояви ентусиазъм, вашето съдействие ще означава много. Ако се отнесе хладно или мисли, че не е алкохолик, ние ви предлагаме да го оставите на мира. Избягвайте да го насилвате да следва нашата програма. Семената са посети в съзнанието му. Той знае, че хиляди хора като него са се оправили. Все пак не му напомняйте за това след като е пил, защото може да се разгневи. Рано или късно вероятно ще го заварите отново да чете книгата. Изчакайте, докато повтарящите се препъвания го убедят, че трябва да действа, защото колкото повече го пришпорвате, толкова повече може да се забави възстановяването му.

Ако имате съпруг номер три може би имате късмет. Тъй като той е сигурен, че иска да спре, можете да отидете при него толкова радостна, колкото ако бяхте открила златна мина. Той може и да не споделя вашия ентусиазъм, но почти сигурно ще прочете книгата и може би веднага ще възприеме програмата. Ако не го направи, вероятно няма да ви се наложи да чакате дълго. Пак повтаряме – не го притискайте. Оставете го сам да реши. Спокойно приемете още няколко запоя. Говорете за състоянието му или за тази книга, единствено ако сам повдигне въпроса. В някои случаи е по-добре да оставите хора извън семейството да му донесат тази книга. Те могат да го подтикнат към действие, без да предизвикат враждеб­ност. Ако извън пиенето вашият съпруг е нормален човек, на този етап шансовете ви са добри.

Може би предполагате, че мъжете от четвърта група са безнадеждни, но това не е така. Много от „Анонимните Алкохолици” бяха такива. Всички се бяха отказали от тях. Поражението изглеждаше неизбежно. И все пак често такива мъже достигнаха до внушително и мощно възстановяване.

Има и изключения. Някои мъже са толкова увредени от алкохола, че не могат да спрат. Понякога има случаи, при които алкохолизмът е усложнен от други заболявания. Един добър лекар или психиатър може да ви каже дали тези усложнения са сериозни. Така или иначе, опитайте се да подтикнете съпруга си да прочете тази книга. Може да се ентусиазира. Ако вече е въдворен в някоя институция, но може да убеди лекаря и вас, че намеренията му са сериозни дайте му възможност да опита нашия метод, освен ако лекарят не смята, че състоянието му е прекалено тежко или опасно. Ние горещо ви отправяме тази препоръка. В продължение на години сме работили с алкохолици, въдворени в различни институции. От публикуването на тази книга насам АА са освободили хиляди хора от всякакви болници и институции. По-голямата част никога не са се връщали в тях. Силата на Бог е велика!

Може би сте точно в обратното положение. Може би съпругът ви е на свобода, а би следвало да бъде въдворен в лечебно заведение. Някои мъ­же не могат или не искат да се възстановят от алкохолизма. Когато станат прекалено опасни ние мислим, че за тяхно добро трябва да бъдат затворени, но разбира се, трябва да се посъветвате с добър лекар. Съпру­гите и децата на такива хора страдат ужасно, но не повече от самите мъже.

Но понякога трябва да започнете нов живот. Познаваме жени, които са го направили. Ако такива жени възприемат духовния начин на живот пътят им ще бъде по-гладък.

Ако съпругът ви пие, вие вероятно се тревожите за това какво мислят околните и не искате да се срещате с приятелите си. Все повече и повече се затваряте в себе си и ви се струва, че всички приказват за положението в дома ви. Избягвате разговорите за пиене дори и със собствените си родители. Не знаете какво да кажете на децата. Когато съпруга ви се държи зле вие се превръщате в треперещ затворник, който мечтае телефо­нът да не е бил изобретен.

Ние смятаме, че повечето от тези притеснения са излишни. Не е необхо­димо да обсъждате подробно състоянието на съпруга си, но можете спо­кой­но да кажете на приятелите си за естеството на заболяването му. Трябва при това да внимавате да не поставите съпруга си в неудобно положение или да му навредите.

Когато внимателно обясните на такива хора, че той е болен, вие ще съз­дадете нова атмосфера. Бариерите, които са били издигнати между вас и приятелите ви ще изчезнат с нарастване на съчувствието и разби­рането. Вече няма да се чувствате неловко или да се чувствате задължена да се извинявате, като че ли съпругът ви е слабохарактерен. Той е всичко друго, но не и това. Вашата новопридобита смелост, добър характер и липса на неудобство ще извършат чудеса във взаимоотношенията ви с околните.

Същият принцип важи и за отношенията ви с децата. Освен ако не се налага да бъдат предпазени от баща си, най-добре е да не се взема страна в който и да е спор между него и тях, когато той пие. Използвайте енергията си, за да поощрявате разбирателството около вас. Тогава онова страшно напрежение, което царува в дома на всеки проблемен пияч ще намалее.

Често сте се чувствала задължена да казвате на работодателя на съп­руга си и на приятелите му, че е болен, когато всъщност е бил пиян. Из­бяг­вайте да отговаряте на такива въпроси. Когато е възможно оставяйте съпруга си да отговаря на тях. Желанието ви да го предпазите не трябва да става причина да лъжете хората, защото те имат правото да знаят къде е той и какво прави. Обсъдете това с него, когато е трезвен или в добро настроение. Попитайте го какво трябва да направите, ако отново ви постави в подобно положение, но се постарайте да не му се сърдите за последния път, когато е постъпил така.

Съществува още един вид парализиращ страх. Може би се страхувате, че съпругът ви ще изгуби работата си; мислите за позора и затрудненията, които ще връхлетят върху вас и децата. Това може да ви се случи. Или може би вече ви се е случвало неколкократно. Ако отново стане, поглед­нете на това в друга светлина. Може би ще се случи за добро. Може да направите така, че съпругът ви да поиска да спре да пие завинаги. А сега вие знаете, че може да спре, ако има желание! Много често това привидно нещастие се превръщаше за нас в благодат, защото разкриваше пред нас пътеката, която води към Бог.

По-рано отбелязахме колко по-добър е животът, когато е поставен на духовна основа. Ако Бог е в състояние да разреши този вечен проблем на алкохолизма, Той може да разреши и вашите проблеми. Ние, съпругите, установихме, че като всички останали страдахме от гордост, самосъжа­ле­ние, суета и всички онези неща, които превръщат човека в егоцентрик; и на нас не ни бяха чужди егоизма и неискреността. Когато съпрузите ни започнаха да прилагат духовните принципи в живота си разбрахме, че е желателно и ние да направим същото.

В началото някои от нас не вярваха, че се нуждаем от тази помощ. В общи линии, мислехме че сме добри жени и можем да бъдем още по-добри, ако съпрузите ни спрат да пият. Всъщност идеята, че сме прекалено добри, за да имаме нужда от Бог, е глупава. Сега се опитваме да прилагаме духовните принципи във всяка област на живота си. Когато постъпваме така, ние установяваме, че това решава и нашите проблеми; изчезването на страха, тревогата и наранените чувства е нещо чудесно. Ние ви приканва­ме да опитате нашата програма, защото нищо не е в състояние да помогне на съпруга ви повече от радикалната промяна в отношението към него, а Бог ще ви посочи как да го постигнете. Вървете напред заедно със съпруга си, ако можете.

Ако вие и съпругът ви намерите разрешение на належащия проблем с пиенето, вие разбира се ще бъдете много щастливи. Естествено, всички проблеми няма да бъдат разрешени веднага. Семената започват да покълват в новата почва, но растежът им едва е започнал. Независимо от новооткри­тото ви щастие ще има и добри и лоши моменти. Много от старите ви проблеми все още остават. Така и трябва да бъде.

Вашата вяра и искреност, както и тези на съпруга ви ще бъдат подложени на изпитание. Трябва да приемате тези изпитания като част от вашето обучение, защото по този начин ще се учите да живеете. Ще допускате грешки, но ако сте настоятелни, те няма да ви връщат назад. Вместо това ще извлечете от тях поука. Щом ги преодолеете, животът ви ще стане по-добър.

Някои от трудностите, с които ще се сблъсквате са раздразнението, наранените чувства и обидата. Понякога съпругът ви ще постъпва неразумно и вие ще искате да го критикувате. Като се започне от някоя дреболия на семейния хоризонт могат да се струпат буреносните облаци на кавгата. Тези семейни противоречия са много опасни, особено за съпруга ви. Често ще трябва да поемате отговорността за това да ги избягвате или да ги държите под контрол. Никога не забравяйте, че чувст­во­то за обида представлява смъртоносна опасност за алкохолика. Нямаме предвид непременно да се съгласявате със съпруга си, когато има естест­вена разлика във възгледите ви. Просто бъдете внимателна и не изразявайте несъгласието си гневно или чрез критика.

Вие и съпругът ви ще установите, че можете да се справите със сериоз­ните проблеми по-лесно отколкото с дребните. Следващият път, когато започнете някой разгорещен спор каквато и да е темата, всеки от двамата следва да си запази правото да се усмихне и да каже: „Проблемът става сериозен. Съжалявам, че се разтроих. Нека го обсъдим по-късно.” Ако съпругът ви се опитва да живее на духовна основа той също ще прави всичко възможно, за да избягва разногласията или раздорите.

Съпругът ви знае, че ви дължи нещо повече от трезвостта си. Има желание да постъпва добре. И все пак не трябва да очаквате прекалено много. Начинът му на мислене и поведението му са се изграждали в продължение на години. Търпението, толерантността, разбирането и обичта са най-важните неща. Проявете ги сама и те ще ви се върнат от негова стра­на. Правилото е да живееш и да оставиш другите да живеят. Ако и двамата имате желанието да се справите със собствените си недостатъци няма да се налага взаимно да се критикувате.

Ние, жените, носим в себе си образа на идеалния мъж, онзи, на когото бихме искали да приличат нашите съпрузи. Най-естественото нещо на света е да желаете, когато алкохолният му проблем е разрешен, той да достигне този идеал. Най-вероятно няма да успее, защото така както и самата вие, едва започва своето развитие. Бъдете търпелива.

Друго чувство, което вероятно ще ни измъчва е раздразнението, че любовта и верността не са успели да се справят с алкохолизма на съпрузите ни. Не ви допада мисълта, че съдържанието на една книга или делото на друг алкохолик са постигнали само за няколко седмици това, за което ние сме се борили в продължение на години. В такива моменти забравяме, че алкохолизмът е болест, над която не бихме могли да имаме каквато и да е власт. Съпругът ви първи ще признае, че благодарение на вашата всеотдайност и грижи е достигнал до точката на духовния опит. Без вас отдавна би пропаднал. Когато притаеното чувство на обида изплува на повърх­ността, опитайте се да спрете за миг и да оцените това, което притежавате. В крайна сметка семейството ви отново се е събрало, алкохолът вече не е проблем и вие, и съпругът ви заедно вървите към бъдеще, за което дори не сте мечтали.

Друг вид затруднение е ревността, която може би ще изпитате към вни­ма­нието, което той оказва на други хора, особено на алкохолици. Вие дълго сте жадували компанията му, а той прекарва дълги часове да помага на други хора и семейства. На вас ви се струва, че той сега трябва да ви принадлежи. А всъщност той трябва да работи с други хора, за да съхрани собствената си трезвост. Понякога проявява такъв интерес, че действително ви пренебрег­ва. Къщата ви е пълна с непознати, може би някои от тях не ви харесват. Той се вълнува от техните трудности, но не и от вашите собствени. Няма да постигнете нищо добро, ако му изтъквате това и изисквате повече внимание за самата вас. Смятаме, че е истинска грешка да охлаждате ентусиазма му за работа с алкохолици. Присъединете се според възможностите си към неговите усилия. Предлагаме да насочите част от вниманието си към съпругите на новите му приятели алкохолици. Те се нуждаят от съветите и обичта на една жена, която е преминала през тежки изпитания.

Вероятно е вярно, че вие и съпругът ви сте живели твърде дълго в самота, защото пиенето често води до изолиране на съпругата на алкохолика. Следователно, вие, също като съпруга си вероятно имате същата необхо­ди­мост от нови интереси и цел, в името на която да живеете. Ако вместо да се оплаквате му съдействате, ще се убедите, че излишният му ентусиазъм ще утихне. И двамата ще придобиете ново чувство за отговорност спрямо другите. Както вие, така и съпругът ви следва да мислите с какво можете да допринесете за живота, вместо за това какво да вземете от него. Без съмнение животът ви ще стане по-пълноценен. Ще забравите стария начин на живот и ще откриете нов, много по-добър.

Вероятно съпругът ви ще започне добре живота си на нова основа, но тъкмо когато нещата се развиват чудесно, той ви смайва с това, че се при­би­ра в къщи пиян. Ако сте сигурна, че той наистина иска да спре да пие, излишно е да изпадате в паника. Макар че е много по-добре да няма рецидиви, както беше с много от нашите мъже, в някои случаи това съвсем не е страшно. Съпругът ви веднага ще се убеди, че трябва да удвои духовната си активност, ако иска да оцелее. Няма нужда да му напомняте за духовните му пропуски – той и сам ще ги види. Ободрете го и го попитайте как бихте могли още повече да му помагате.

И най-малката проява на страх или нетърпимост могат да намалят шансовете на съпруга ви за възстановяване. В момент на слабост той може да представи вашата неприязън към новите му приятели като едно от онези налудничави, тривиални извинения, за да пие.

Ние никога, никога не се опитваме да подредим живота на един мъж така, че да го предпазваме от съблазни. И най-малкото намерение от ваша страна да насочвате срещите му и делата му така, че да не бъде изкушен, ще бъде забелязано. Позволете му да се чувства напълно свободен да ходи и прави, каквото иска. Това е важно. Ако се напие, не се упреквайте. Бог или е освободил вашия съпруг от неговия алкохолен проблем или не го е направил. Ако не го е направил по-добре е да установите това веднага. Тогава вие и съпругът ви можете да започнете всичко от основите. За да се избегне повторението, оставете този проблем заедно с всички останали в ръцете на Бог.

Разбираме, че ви даваме много насоки и съвети. Може би ви се струва, че ви изнасяме проповеди. Извинете ни, ако е така, защото самите ние не винаги възприемаме хората, които ни поучават. Но това, което ви представихме тук се основава на нашия често пъти мъчителен опит. Изпитали сме тези неща на собствения си гръб. Ето защо ни се иска да разберете и да избегнете тези излишни трудности.

Ето защо на вас, които може би скоро ще се присъедините към нас, ние казваме: „Желаем ви сполука и Бог да ви благослови!”