Глава 2: Има изход

Ние от „Анонимни Алкохолици” познаваме хиляди мъже и жени, които някога бяха в същото безнадеждно състояние като Бил. Почти всички се възстановиха. Те решиха проблема с пиенето.

Ние сме обикновени американци. Сред нас има пред­ста­вители от всички части на страната, с различни професии, от различен по­литически, икономически, социален и религиозен произход. Ние сме хора, които не биха общували помежду си в нормални условия. Но между нас същест­вуват чудесно братство, приятелство и разбирателство, които труд­но могат да се опишат. Приличаме на пътниците от голям параход, спа­сени от корабокрушение, когато другарството, радостта и демок­ра­цията изпълват кораба от моряците до капитана. Но за разлика от чув­ства­та на пътниците, нашата радост от това, че сме се спасили от ката­стро­фата, не изчезва, ко­гато всеки от нас поема своя път. Чувството, че сме споделили общата опасност, е един от елементите на здравия цимент, които ни свързва заедно. Но само по себе си това никога не би ни задър­жало заедно така, както сега сме свързани.

За всеки един от нас е от изключително значение това, че сме открили общо решение. Намерихме изход, с който всички сме напълно съгласни и който ни обединява за братски и хармонични действия.

Това е чудесното послание, което тази книга носи на всички, които страдат от алкохолизъм.

Едно заболяване от този вид – а ние приемаме, че това е заболяване – въвлича всички около нас така, както никоя друга човешка болест. Ако даден човек има рак, всички го съжаляват, но никой не се сърди и не се обижда. Но не така стоят нещата с алкохолизма, защото покрай него се унищожава всичко, за което си струва да се живее. Той поглъща всички, чийто живот има допирни точки с този на болния. Той води до недо­ра­зу­ме­ния, жестока обида, финансова несигурност, отвратени приятели и ра­бо­­то­датели, съсипан живот на невинни деца, тъжни съпруги и родители – все­ки може да продължи този списък.

Надяваме се, че тази книга ще предостави информация и утешение за тези, които са засегнати, или могат да бъдат засегнати от тази болест. Те са много.

Високо компетентните психиатри, които са се занимавали с нас знаят, че понякога е невъзможно да убедят алкохолика да обсъжда собственото си положение без задръжки. Колкото и да е странно, на съпругите, роди­те­лите и близките ни приятели им е още по-трудно, отколкото на психиатъра и лекаря, да влязат в контакт с нас.

Независимо от това бившият проблемен пияч, който е намерил това решение на проблема, който е добре въоръжен с данни за самия себе си, обикновено може да спечели пълното доверие на друг алкохолик само за няколко часа. Докато не се достигне до такова разбирателство, нищо или почти нищо не може да бъде постигнато.

Това, че човекът, който се опитва да осъществи контакта, е имал същите затруднения, че той очевидно разбира добре за какво говори, че цялото му поведение показва на новодошлия, че знае истинския отговор на въп­росите, че не се смята за по-голям католик от Папата, а единствено искрено желае да помогне, че не е необходимо да се плаща каквото и да е, да се точат брадви, да се угажда на когото и да било или да се изслушват ня­как­ви проповеди – това са условията, които ние намираме за най-ефективни. След подобен подход мнозина се изправят и прохождат отново.

Никой от нас не превръща тази работа в единствено свое призвание, а и не смятаме, че това би подобрило нейната ефективност. Ние смятаме, че преустановявайки пиенето си, поставяме само началото. Много по-важно е да прилагаме нашите принципи в собствените си домове, в рабо­та­та си и във всичките си дела. Всички ние прекарваме голяма част от свободното си време в полагането на тези усилия, които ще опишем по-нататък. Малцина обаче имат щастието да са в такова положение, че да могат да отдадат почти цялото си време за тази работа.

Ако се придържаме към пътя, по който сме тръгнали, без съмнение това ще даде добри резултати, но ще успеем само повърхностно да се докоснем до проблема. Тези от нас, които живеят в големите градове, се измъчват при мисълта, че близо до нас стотици хора изпадат в алкохолна забрава. Мнозина биха могли да се възстановят, ако имаха възможността, която ни беше предоставена на нас. Как да им дадем това, което толкова щедро ни бе дарено?

Стигнахме до заключението, че трябва да публикуваме анонимна книга, в която да представим проблемите така, както ние ги виждаме. Нашата цел е да обединим опита и знанията си. По този начин можем да предложим една полезна програма за всеки, който е засегнат от проблемите на алкохолизма.

По необходимост ще се наложи да обсъждаме медицински, пси­хиат­рични, социални и религиозни въпроси. Даваме си сметка, че поради ес­тес­твото си тези въпроси са спорни. Бихме били щастливи да напишем книга, която да не дава основания за противоречия или спорове. Ще се постараем да постигнем този идеал. Повечето от нас мислят, че проявата на толерантност спрямо недостатъците на другите и тяхната гледна точка, как­то и зачитането на тяхното мнение е едно поведение, което ни прави по-полезни за другите. Самият ни живот, а ние сме бивши проблемни пия­чи, зависи от това да мислим постоянно за другите и как да им помог­нем да се справят с проблемите си.

Може би вече сте си задали въпроса защо здравето на всеки от нас е толкова увредено от пиенето. Без съмнение сте любопитни да узнаете как и защо, в противоречие със становището на експертите, сме успели да се възстановим от едно безнадеждно състояние на ума и тялото. Ако сте алкохолик, който иска да се справи с проблема, може би вече питате – „Какво трябва да направя?”

Целта на тази книга е да отговори точно на всички тези въпроси. Ще ви кажем какво сме направили. Преди да навлезем в детайлите, може би е добре да обобщим някои въпроси така, както ние ги виждаме.

Много пъти хората са ни казвали: „Аз мога да пия, мога и да не пия. Защо да не може и той?”, „Защо не пиеш като възпитан човек или не се откажеш?”, „Този човек не може да понася алкохола.”, „Защо не опиташ да пиеш бира или вино?”, „Откажи се от концентрираните напитки.”, „Сигурно волята му не е достатъчно силна.”, „Би могъл да спре да пие, ако иска.”, „Тя е толкова добро момиче, той би трябвало да престане да пие заради нея.”, „Лекарят му каза, че ако пропие отново, ще загине, а той пак се е насвяткал.”

Това са обикновени изказвания за пияниците, каквито чуваме непре­къс­нато. Зад тях се крие незнание и неразбиране. Виждаме, че тези изрази се отнасят до хора, чиито реакции се отличават от нашите.

Умерените пиячи лесно могат да се откажат от алкохола, ако имат причини да постъпят така. Те могат да пият или да се откажат.

След това идва тежкият пияч. Неговите навици могат да бъдат толкова лоши, че постепенно го увреждат физически и умствено. Може да умре преждевременно. Ако се задействат достатъчно силни мотиви – лошо здравословно състояние, влюбване, смяна на обстановката или лекарско предупреждение, този човек може също така да спре или да започне да пие умерено, въпреки че това може да окаже трудно и свързано с известни главоболия и дори с необходимостта от лекарска помощ.

Но какво да кажем за истинския алкохолик? Той може да започне като умерен пияч; може да се превърне или не в постоянен тежък пияч; но в определен момент започва да губи пълен контрол над алкохола, щом веднъж започне да пие.

Ето човека, който ви озадачава, особено с пълната си липса на контрол. Когато пие, той извършва абсурдни, невероятни, трагични неща. Той е истинският д-р Джекил и господин Хайд. Много рядко е умерено опиянен. Винаги повече или по-малко е безумно пиян. Поведението му, когато пие, съвсем не прилича на поведението му в трезво състояние. Той може да бъде един от най-добрите хора на света. Но ако пие само един ден, често по­ведението му става отвратително, дори опасно противо­об­щест­вено. Има способността да се напива в най-неподходящия момент, осо­­бено, когато трябва да вземе важно решение или да изпълни поето обе­щание. Най-често този човек е разумен и уравновесен във всяко едно отношение, ос­вен по отношение на алкохола, пред който се превръща в невероятно без­честно и егоистично същество. Често е с изключителни способности и умения и безупречно поведение, а пред него стоят перспективи за блестяща кариера. Използва способностите си, за да изгради блестящо бъдеще за семейството и себе си, а след това разрушава всичко чрез поредица от безсмислени запои. Той е човек, който си ляга толкова интоксикиран, че би трябвало да спи поне 24 часа. Но рано на следващата сутрин налудничаво търси бутилката, която е забутал някъде миналата нощ. Ако може да си го позволи, понякога крие бутилки из цялата къща, за да бъде сигурен, че никой няма да излее в мивката всич­ките му запаси. С влошаване на нещата той започва да използва сил­ни успокоителни и алкохол, за да успокои нервите си и да може да ра­бо­ти. След това идва денят, в който просто не успява да се справи и се напива отново. Може би тогава ще отиде при лекар, който му предписва морфин или друго седативно средство, за да се успокои. След това става редовен посетител на болниците и санаториумите.

Това в никакъв случай не е изчерпателна картина на истинския алко­холик, защото поведението на всеки от нас е различно. Но това описание го очертава в общи линии.

Защо постъпва по този начин? След като стотици опити са го убедили, че тази първа чаша го води до поредната катастрофа и всички свързани с нея страдания и унижения, защо поглъща тази чаша? Защо не може да остане трезвен? Какво е станало със здравия разум и силата на волята, които той все още проявява по отношение на други неща?

Може би никога няма да бъде отговорено изчерпателно на тези въп­роси. Мненията относно това защо алкохоликът не реагира като нормал­ните хора се различават. Ние не можем да обясним защо след преми­нава­не­то на определена граница почти нищо не може да се направи за него. Не можем да отговорим на загадката.

Ние знаем, че когато алкохоликът се въздържа от пиене, а той може да се въздържа в продължение на месеци или години, той реагира като другите хора. Също така сме сигурни, че щом веднъж въведе какъвто и да е алкохол в организма си, нещо се случва както с тялото, така и с психиката му, поради което му е почти невъзможно да спре. Опитът на всеки алкохолик дава обилни потвърждения за това.

Тези наблюдения биха останали теоретични и безцелни, ако нашият приятел не посяга към първата чаша, с което задвижва ужасния кръговрат. Следователно основният проблем на алкохолика се крие по-скоро в не­го­вата психика, отколкото в неговото тяло. Ако го попитате защо е започнал по­следния си запой, вероятно ще ви представи стотици причини. Понякога тези извинения са до известна степен правдоподобни, но всяко едно губи смисъла си в светлината на хаоса, създаден от пиенето на алкохолика. Те зву­чат като философията на човека, страдащ от главоболие, който се удря с чук по главата, за да не усеща болката. Ако посочите на един алкохолик несъстоятелността на този род извинения, той ще ви се присмее или ще се раздразни и ще откаже да говори.

Понякога може да се каже истината. А истината, колкото и да е странно, е, че той обикновено няма никаква представа защо е посегнал към онази първа чаша. Някои пиячи имат извинения, с които се задоволяват за известно време. Но дълбоко в сърцата си те всъщност наистина не знаят защо го правят. Щом веднъж болестта се изяви, те са прокълнати. Страдат от манията, че по някакъв начин някой ден те ще успеят. Но много често подозират, че вече са изгубили.

Малцина си дават сметка, че това е истината. По смътен начин се­мействата и приятелите им усещат, че тези пиячи не са нормални, но все­ки с надежда очаква деня, когато страдащият ще се събуди от летар­гията и ще упражни силата на волята си.

Трагичната истина е, че ако човекът е истински алкохолик, този щастлив ден може никога да не дойде. Той е изгубил контрол. В даден момент от пиенето на всеки алкохолик той преминава в състояние, в което и най-сил­ното желание да спре пиенето е без ефект. Това трагично положение е на­стъпило в практически всички случаи много преди да си дадат сметка за това.

Факт е, че повечето алкохолици по все още неясни причини са загубили правото на избор в пиенето. Нашата тъй наречена воля престава да съществува. Ние не сме в състояние в дадени моменти да извикаме в съзнанието си с достатъчна сила спомена за страданието и униже­ние­то, кое­то сме преживели само седмица или месец по-рано. Ние сме беззащит­ни пред първата чаша.

Почти сигурните последствия, които идват след поемането дори на чаша бира, не ни карат да се замисляме. Ако ни минат през ум такива мисли, те са мъгляви и лесно се изместват от предишната неоснователна идея, че този път ще се държим като другите. Онзи вид защита, която ни възпира да поставим ръцете си върху гореща печка, напълно се проваля.

Алкохоликът просто може да си казва: „Този път няма да се опаря, така че – ха, наздраве!” Или може би въобще не се замисля. Колко често някои от нас са започвали да пият по този безгрижен начин и след третата или четвъртата чаша са започвали да чукат по бара и си казват: „За Бога, защо отново започнах?” След малко тази мисъл се измества от друга: „Добре, ще спра след шестата.” Или: „Изобщо има ли някакъв смисъл?”

Когато този начин на мислене се наложи у даден индивид, пред­раз­по­ло­жен към алкохолизъм, той вече е преминал отвъд границата, до която може да получи човешка помощ и ако не бъде поставен под ключ, може да загине или полудее. Тези голи и грозни факти са доказани от легионите алкохолици в историята на човечеството. Ако не беше Божията милост, би могло да има още хиляди убедителни доказателства. Толкова много хора искат да спрат, но не могат.

Има изход. Почти никой от нас не харесваше самоанализа, сми­ряването на нашата гордост, признаването на недостатъците ни, които се изискваха, за да успее този процес. Но ние се убедихме, че те помагат на другите и по­вярвахме, че предишният ни живот беше безнадежден и безцелен. Сле­до­­вателно, когато при нас дойдоха хората, които бяха успели да се справят с проблемите си, не ни бе останало нищо друго, освен да приемем пред­ла­ганата ни простичка духовна помощ. Открихме небесата и бяхме въз­не­сени в едно четвърто измерение, за чието съществувание дори не бяхме мечтали.

Великата истина е нито повече, нито по-малко от следната: придобихме един дълбок и ефективен духовен опит (за повече подробности вж. Приложение II), който промени коренно цялото ни отношение спрямо живота, нашите събратя и Божията вселена. Основният факт в нашия живот днес е абсолютната увереност, че нашият Създател е вля­зъл в сърцата и живота ни по някакъв чудодеен начин. Той е започнал да осъществява за нас тези неща, които не бихме успели да постигнем са­ми.

Ако сте толкова тежки алкохолици, колкото бяхме ние, убедени сме, че няма среден път. Бяхме в положение, в което животът ставаше невъзможен и ако бяхме преминали в зоната, от която човешката помощ не можеше да ни върне, имахме само две възможности: първата, да вървим към горчивия край като се опитваме, доколкото можем, да изтрием от съз­на­ние­то си невъзможността на положението си, а втората, да приемем духовна помощ. Приехме помощта, защото искрено я желаехме и искахме да по­ло­жим необходимите усилия.

Един американски бизнесмен бе способен, разумен и благороден човек. В продължение на години се бе местил от една болница в друга. Беше се консултирал с най-добре известните американски психиатри. След това отиде в Европа и се остави на грижите на прочут лекар (психиатъра д-р Юнг), който му назначи лечение. Въпреки че опитът го бе превърнал в скептик, той завърши курса на лечение с необичайна увереност. Физи­чес­кото и духовното му състояние бе необикновено добро. И преди всичко вярваше, че е придобил толкова дълбоко познание за хода на собствения си ум и скритите му изблици, че му изглеждаше невъзможно да се пречупи от­но­во. И все пак след много кратко време отново се напи. Още по-обърк­ващо бе, че сам не можеше да си обясни защо се е подхлъзнал.

И така, той се върна при лекаря, от когото се възхищаваше и без много увъртания го попита защо не може да се възстанови. Искаше повече от всичко да си възвърне самоконтрола. Изглеждаше много разумен и уравновесен по отношение на други проблеми. А не притежаваше никакъв контрол над алкохола. Защо беше така?

Помоли лекаря да му каже цялата истина и най-сетне я узна. Според мнението на лекаря случаят му бе безнадежден; никога нямаше да си възвърне положението в обществото и ако искаше да живее достатъчно дълго, трябваше да се остави да го заключат или да си наеме телохранител. Това бе мнението на големия лекар.

Но този човек е все още жив и е свободен човек. Не се нуждае от те­ло­­хранител и не е под ключ. Може да отиде където иска на този свят, където могат да отидат други свободни хора, без да се страхува от ката­стро­фа, при условие, че продължава да спазва едно просто правило на поведение.

Някои от нашите читатели алкохолици може би мислят, че могат да се справят без духовна помощ. Нека ви разкажем за края на разговора между нашия приятел и неговия лекар.

Докторът каза: „Имате психиката на хроничен алкохолик. Не съм виждал дори един-единствен случай на възстановяване, когато психиката е проме­не­на до такава степен, до каквато е променена вашата.” Приятелят ни си помисли, че вратите на ада се затварят с трясък зад гърба му.

Той каза на лекаря: „Няма ли изключения?”

„Да, – отговори лекарят, – има. Винаги е имало изключения за случаи като вашия. Тук-там понякога алкохолиците се сдобиват с това, което се нарича духовен опит. За мен това са уникални случаи. Наподобяват по характер силните емоционални сътресения и пренастройки. Идеите, емоциите и поведението, които преди са били движещи сили в живота на тези хора, изведнъж са отстранени и напълно нови схващания и мотиви започват да ги управляват. Всъщност аз се опитвах да възпроизведа някои подобни емоционални пренастройки у вас. При доста хора методите, които при­лагам, се оказват успешни, но никога не съм постигал успех при ал­ко­холици от вашия тип.”

Когато чу това, нашият приятел изпита известно облекчение, защото си помисли, че в крайна сметка е ревностен член на църквата. Но тази надежда бе срината от лекаря, който му каза, че макар и религиозните му убеждения да са добри, те не предполагат задължително необходимия жизне­новажен духовен опит.

Това бе ужасната дилема, изпречила се пред нашия приятел, когато той придоби онзи изключителен опит, за който вече ви казахме, че го превърна в свободен човек.

Ние, от своя страна, потърсихме същия изход с цялото отчаяние на давещи се. Това, което в началото приличаше на крехка сламка, се оказа любящата и мощна ръка на Бог. Бе ни даден нов живот или, ако предпо­читате, „нов модел на живот”, който наистина помага.

Изтъкнатият американски психолог Уилиям Джеймс в своята книга „Разнообразието на религиозния опит” посочва множеството начини, по които хората са открили Бог. Не желаем да убеждаваме когото и да е, че съществува само един начин, по който можем да се сдобием с вяра. Ако това, което сме научили, усетили и видели има някаква стойност, то означава, че всички ние, независимо от расата, вярата и цвета на кожата си, сме децата на реален Създател, с когото можем да влезем в прости и разбираеми взаимоотношения веднага щом поискаме и искрено опитаме. Тези, които имат своя религия, няма да открият в това нищо, което да смущава тяхната вяра или ритуали. В това отношение между нас няма разногласия.

Принадлежността на нашите членове като индивиди към определена религиозна общност не е наша работа. Това е личен проблем, който всеки решава сам за себе си въз основа на минали връзки или настоящ избор. Не всеки от нас се присъединява към религиозна общност, но повечето от нас подкрепят такова присъединяване.

В следващата глава има обяснение на алкохолизма, така както ние го разбираме, а след това глава, предназначена за агностиците. Много хора, които преди принадлежаха към тази група, сега са между нашите членове. Колкото и да е учудващо, техните убеждения не са препятствие към духов­ния опит.

Още по-нататък са дадени ясни указания за това как се възстановихме. Те са последвани от четиридесет и две лични истории.

Всеки човек, който разказва личната си история, е представил на собствения си език и от собствената си гледна точка начина, по който е влязъл в контакт с Бог. Тези истории дават широка представа за нашите членове и ясна идея за това, което действително се е случило в живота им.

Надяваме се, че никой няма да приеме, че нашите откровени признания са проява на лош тон. Надяваме се, че много мъже и жени алкохолици, които отчаяно се нуждаят от помощ, ще видят тези страници и вярваме, че само пълното разкриване на самите нас и нашите проблеми може да ги убеди да кажат: „Да, аз съм като тях; аз също трябва да се сдобия с това, което те притежават.”